Публикувано в сп. „Progressive magazine“

Г-н Маринов, какво е характерно за развитието на „ЦБА Асет Мениджмънт“ АД
Дружеството ни е базирано във Велико Търново. Към този момент управлява 17 търговски обекта. Предстои ни да открием 18-тия в Габрово. Вече сключихме предварителен договор за покупка на 100% от „Бурлекс 104”, варненската верига супермаркети, която управлява 11 магазина. След финализиране на сделката ще управляваме общо 29 магазина.
Какъв е форматът на обектите ви?
Магазините ни варират с площ от 150 до 3000 кв. метра (като имаме само един магазин с площ от 150). Средната ни площ е около 750 кв. метра. В повечето случаи това са типично сonvenience stores, супермаркети, разположени в кварталите, с обща площ около 1000 кв.м и търговска площ около 450-650 кв. метра. Новите магазини, които открихме в София в район Надежда и във Велико Търново вече са на границите на хипермаркетите, с търговска площ над 2000 кв. метра, ако ги класифицираме само по критерия квадратни метри. Това са най-малкото големи супермаркети.
Как е изграден бизнесът ви? Магазините ваша собственост ли са или са наети?
Нашия модел на бизнес е изграден изцяло на наемане на търговски площи. Ние нямаме собственост върху недвижимите имоти. Специализираме се и се концентрираме в управлението на самия бизнес, а не върху управлението на недвижими имоти. По този начин сме много гъвкави и можем бързо да растем. Съзнаваме, че в този момент заемането на пазарни дялове е едно от най-важните неща, за да можеш да оцелееш. Имайте предвид, че структурата на пазара в България е все още много слабо консолидирана. Според нашите проучвания само 25 % от пазара са организирана търговия под формата на търговски вериги – с повече от един или два магазина, които са започнали да развиват и различни видове интеграции, включително и вертикална по отношение на логистиката, търговия на едро. Някои от тях даже са свързани и с производства. Всичко останало преминава през разпокъсани и малки магазини, които са ограничени в растежа и са тези, чийто дял най-бързо ще намалее като обеми.
С други думи да очакваме ново преструктуриране в търговията на дребно…
За сравнение в скандинавските страни обемът на организираната търговия надхвърля 90 %. Ако се сравняваме с Унгария, още повече че моделът на ЦБА е възникнал там, този процент е вече около 70%. В един момент с развитието на големите вериги, ако нямаш достатъчно обеми, нямаш добра локация и нямаш достатъчно клиенти, ако не изграждаш собствена логистика и зависиш от междинни звена – търговци на едро и прекупвачи, ти в един момент ще загубиш своята независимост. А пък вече обемите ти са сериозни. По този начин малките магазини няма да изчезнат, защото големите ще приложат много по-ниски цени, а ще изгубят значението си, защото ще бъдат конкурирани по отношение на персонал, по отношение на асортимент, които те заради размерите си не могат да достигнат, по отношение на достъп до стоки, когато пазарът достигне до доста голямо ниво на зрялост.
Каналите, по които ще минават стоките, ще станат по-малко. Сега има много купувачи. Макар и на по-висока цена, със съмнително качество, неясен произход, но въпреки всичко всеки има достъп до стоките. Търговците на едро ще намалеят, както е станало в повечето държави. Това не е само мое мнение. Малките магазини ще могат да купуват от обединения като нас, които имат логистика или продават извън своите собствени магазини или от магазини от типа на „Кеш – Кери”. Те няма да могат да закупят едно обикновено мляко, защото това мляко ще се разпространява основно по веригите.
Големите купувачи ще вземат основните обеми на производителите…
Да, и дистрибуторите няма да имат обемите, с които да се развиват. Ще започнат първоначално да отговарят за по-големи региони и в следващия момент някои ще изчезнат. Вече имаше такива процеси.
Или пък дистрибуторите ще станат универсални, ще предлагат всичко в даден регион…
Даже самите дистрибутори ще се развият на национално ниво, ще имат покритие за по-големи региони. Консолидацията в търговията на едро би трябвало да предхожда консолидацията в търговията на дребно. В България е малко по-различно. Тук по една или друга причина не можаха да се развият дистрибутори от национално значение във всички сегменти. Тези процеси на консолидация ще променят съотношението на организираната търговия чрез веригите. От това клиентите само ще спечелят.
Какъв е общия брой на магазините на ЦБА?
Мисля че около 180. Броят се променя доста бързо. Разрастваме се освен чрез изграждане на собствени магазини и чрез асоцииране на обекти, така че вървим стабилно към числото 200. „ЦБА Асет Менижмънт” осигурява около 40% от оборота на „ЦБА България”. Но има и други добри вериги, в Шумен „ЦБА” е много добре развита, в Бургас имаме добри партньори, в София веригата „Коме” достигна мисля че вече 10 магазина, скоро откриха нов магазин. Много от партньорите, с които започнахме заедно преди няколко години, имаха по един или два магазина, сега се развиха доста бързо.
А като дял от продажбите в България?
Статистиката не е много точна, около 4%.
Тройката е „Метро”, „Билла”, „Кауфрланд”, или „Метро”, „Кауфланд”, „Билла”… Къде е „ЦБА”?
Като „ЦБА България” сме непосредствено около челната тройка, като не слагам в нея „Метро”. Те също не се броят там, казват „ние сме друга категория, търговци на едро”. Като „ЦБА Асет мениджмънт” сме близки по резултати с „Фантастико”, „Европа”, „Пикадили” и „Т Маркет”.
Имате ли планове за нова експанзия?
Имаме сключен договор още от януари за трети магазин в кв. „Дядо Дянко” в Габрово и предстои да го открием скоро. Финализираме сделката с „Бурлекс”, която ще присъедини към нас 11 магазина. Всъщност за последните 6 месеца удвоихме бройката на обектите си. В средата на миналата година имахме девет магазина, сега сме със 17, в рамките на още два месеца ще бъдем с 29. До края на годината ще се концентрираме върху някои приоритети. Ще стартиране процедурите по въвеждане на Business Inteligence като технология и средство за репортинг и анализ на бизнеса ни. Предстои да внедрим интегрирана система SAP. Ще разширим нашите логистични центрове в Русе и Търново. Преговаряме и за други магазини, но следващите няколко месеца ще насочим приоритетите си в оптимизиране на управлението на тези магазини, с които бързо разширихме веригата. Моментът на пазара е такъв, че трябва да се заемат места и локации. Естествено това крие риска от бързото разрастване, но по-големият риск е да не се развиваш. Новите ни магазини вече натрупаха известна история, показват много добри резултати. Някои от тях са крайъгълен камък за бъдещото ни развитие.
Как дойде решението да станете публична компания и да излезете на борсата?
Ние винаги сме били иновативна фирма, основните акционери имат много опит и креативност. Така или иначе още преди пет години прозряхме, че не можем да останем сами като индивидуални играчи на този пазар и че единичните магазини са обречени (тогава това изглеждаше доста екзотична мисъл). Тогава направихме връзка с унгарските ни партньори, почерпихме идеи и ноу-хау в обединението. В един момент имахме нужда от капитал за експанзия. Когато взехме това решение, моментът беше много подходящ.
Тогава борсата беше във възход…
Да, имаше оптимизъм и положителни емоции. Общо взето ние бяхме едно от последните големи успешни публични предлагания, хванахме края на възходящата вълна. Оттам нататък последваха две презаписвания и то при цена близо 3,70 лв при емисионна цена от един лев. Което направи капиталиацията на компанията около 70 млн. лева.
Сега имате ли спад на книжата?
Акциите ни се търгуват в момента на средни цени 3.30 – 3.40 лв. Това е минимално намаление на фона на пазара, който спадна стремително. Най-активните компании спаднаха в пъти, не в проценти. Ние успяхме да се разширим за това време. Товa вече се отразява във финансовите ни отчети и се надявам да се отрази на борсовите цени на акциите ни.
Хранителните стоки отчетоха над 25% инфлация. Винаги се купуват, така че това би трябвало да даде някакво отражение и като ръст на печалбата ви.
Така е. Инвестицията в нашата компания е един вид защита от инфлацията. Ние имаме доста предимства в тази насока. Естествено една инфлация, съчетана с другите икономичеки фактори не е много благоприятна, знаем че в определени граници тя носи растеж, но излизайки от тези граници тя не е добра, още повече съчетана с нисък ръст на доходите. Надяваме се, че нещата ще се стабилизират. Никой няма интерес от продължителни сътресения.
Нямате много регионални конкуренти…
Всъщност ние се радваме, че имаме. Винаги са ни казвали вие се развивате добре, защото нямате конкуренция. Искам да припомня само, че магазините ни във Русе имат от доста време значителна конкуренция. Русе се превърна в един от градовете, който е притегателен център за чуждите инвестиции и вериги. Тук има два хипермаркета на „Кауфланд”, строи се трети, проектира се четвърти (доколкото знаем), има „Билла”, има „Метро”. Има няколко вериги, които успяха да преминат границата на един или два магазина. Смея да твърдя, че доминираме в тези региони и че магазините ни в сегмента, на който оперираме, са едни от най-добре работещите и най-посещаваните.
В Габрово има също „Билла”. Отскоро и във Велико Търново вече си имаме „Билла”, а „Пикадили” дойде преди година и половина. В София в ж.к. „Надежда”, където сме позиционирани, има представители на всички – два магазина на „Фантастико” , „Т Маркет”, „Билла”, люлинското „Метро” е близко (макар и да не сме преки конкуренти, продаваме едни и същи неща). Смея да твърдя, че нашите магазини са много конкурентни по начина по който са организирани и поради локацията си.
Разполагаме се на добри места, използваме предимствата на богат асортимент, на собствената ни марка. В големите супермаркети вече имаме отличителни черти които ни правят доста конкурентни. Имаме кулинария, в големите ни магазини имa щандове за прясна риба, в почти всички магазини продаваме прясно изпечени хлебчета. Имаме и ред други предимства, една от най-добре развитите програми за лоялни клиенти с над 100 000 лоялни картодържатели. Собствената ни марка „ЦБА” и продуктите, които внасяме по линия на международното ни обединение са много добри.
Колко от продуктите под собствената ви марка „ЦБА” са български, колко се внасят от чужбина?
Ние сме единствената верига в България, която има собствена марка с името на веригата. Собствената марка на ЦБА си е ЦБА, както и в Унгария. Това е документ, под който се подписваш. Ако името е различно и клиентът не хареса този продукт ти можеш да се оправдаеш „ама това не е марката на веригата, а на продукта”.
Поели сте голям риск
Освновната причина големите играчи да не слагат марката на веригата на продуктите си е, че се носи риск. Но да видим кой носи риска? Ако се купува некачествена храна, кое е по-важно – дали ще имаш лош имидж, защото марката ти стои на продуктите или че продуктът ти ще навреди на клиента? Все пак собствената марка не е изцяло под наш контрол, ние възлагаме чрез конкурси производството на продукти под нея на най-големите производители в България, които са се наложили на пазара, имат качествени продукти и добри пазарни дялове. Въвеждаме вноса на First label продуктите. Те не носят логото на „ЦБА”, но като марка се продават само в „ЦБА”. В това отношение имаме редица стоки – прахове за пране, разтворими продукти, които се приемат добре от потребителите. Да не говорим, че цените им са ако не в проценти, то в пъти по-добри от аналозите им на пазара. Това ни помага да разрастваме и собствената си мрежа от магазини чрез асоциирани членове.
Какъв процент от оборотите планирате да достигнете при собствените марки?
Между 20 и 30 % общо за собствените марки и First label продуктите, които са изработени специално за „ЦБА”. Това няма да стане в рамките на тази година. В момента процентите са около десет.
Какво очаквате да се промени на пазара в близко бъдеще?
Сега ни предстои да видим как ще се представят хард дискаунтърите. Ако българският потребител отиде в такъв магазин, не съм сигурен, че този начин на пазаруване ще му допадне. Да, някои стоки са на добри цени. Но ти почти не можеш да купиш там на добра цена една добра марка. Там ще намериш марка, която е произведена някъде по света, незнайно къде, в повечето случаи ще има като адрес една държава и телефон. Бях в Унгария, когато една верига навлезе изведнъж със 17 магазина и пусна зелето на цена от приблизително 2 стотинки. На другия ден „Теско” отговориха с цена под една стотинка, а на третия ден фермерите се изсипаха с тракторите пред входовете на магазините.
Идването на хард дискаунтърите предстои и в тези магазини ще продават 1000-1500 артикула, но те ще бъдат в повечето случаи неизвестни като марки, с малки пазарни дялове. Тези вериги имат по-добра селекция и маркетинг, те умеят да отсяват сред по-некачествените продукти по-качествените. Ще има и изгодни покупки. Но не мисля, че българинът е устроен така, че да отиде един път да купи по един стек олио и брашно и после да готви с тях няколко месеца.